За интернет и пиратството

Много съм любопитна, защо създателите на един вид изкуство, са по автори от други?
Аз си купувам картина. Може ли да я показвам на мои приятели? Мога ли да я снимам и да я побликувам в интернет, за да я видят други хора?
Купувам си книга. Давам я на приятел. Давам я на 10 приятели, на 100, на 1000. За да я чета, и за да не се скъса хартията, я преписвам и я качвам в интернет. Мога да ги посъветвам да отидат в библиотеката и да я вземат и прочетат безплатно.
Купувам си филм – давам го на приятел, давам го на 10, и понеже има технологии, които са напълно законни, споделям го с още хора. Забележете, всичко това го правя, без никаква финансова изгода. Ако се съгласим, че всеки, който е гледал един филм или е чул една песен, трябва да плаща, то ще трябва да плащаме за всеки поглед към картина, или за всеки прочетен ред. Това е смешно. Производителите на филми и музика, трябва да се самоопределят. Какво продават изкуство или стока. Щото ако е изкуство, то веднъж видяло бял свят, започва да живее собствен живот, подвластен единственно и само на преценката на милионите хора по света. Те обаче, смятат, че имат право върху всяко гледане, както продавача, върху всеки картоф – например. Тогава, според мен, за филмите и музиката, трябва да е в сила Закона за защита на потребителя. Трябва, ние потребителите, да имаме право да получим парите си обратно, ако филма не ни хареса, ако го мислим за слаб, или ако не е отговорил на очакванията или моментните ни потребности от изкуство. Тогава парите – обратно. Ако те имат авторски права, аз какви имам? Май за мен остана само правото да плащам – на всички. Най-вече на държавата и на нейните органи, за да съдействат на всички, които са достатъчно „финансово активни“, за да могат да си го позволят.

mila 25 март

Едва ли го публикувам с нейното разрешение Но считам, че е изкуство и е ПРАВА !

„Логикаката“ при Книгите на Тери Пратчет

Щракнете на диаграмата за по голяма диаграма.